About
„It's the end of the world as we know it…“
Докато си тананикаме един от вечните хитове на R.E.M. и се настройваме нетърпеливо за идващия Хелоуин, в студиото на Pop Script ce натрупват поводи за разруха. Водещият Благой Д. Иванов кани на открит разговор за Армагедон събеседник, в чиято компания оцеляването е далеч по-приятно: с доктора по кинознание Мирела Василева разнищваме всякакви апокалиптични проявления от здрачната зона на популярната култура.
Ето и основните акценти:
Що е то апокалипсис... и що е то „зелен“ апокалипсис?
Разлика между апокалипсис и пост-апокалипсис – дали при едното се опитваме да съхраним човека, а при другото се опитваме да изградим човека наново от материалните и духовни руини?
Апокалипсисът в древността – религии, митове и народно творчество: има го в редица големи и малки религии, есхатологията е присъща далеч не само на Авраамическите предания, защо обаче това е така?
Визиите за апокалипсиса културен конструкт ли са... или са биологична интуиция?
Апокалипсисът в изобразителното изкуствто – от ренесансовия Йеронимус Бош през романтизма на Джон Мартин до бароково-готическия и сюрреалистично-експресионистичен art на Зджислав Бекшински
Апокалипсисът и острите литературни сюжети: Ричард Матисън, Харлан Елисън, Кормак МакКарти, Стивън Кинг и Робърт МакКамън
Апокалипсисът и телевизията: „The Day After“, „Black Mirror“, „Girls' Last Tour“, „The Last of Us“ и „Fallout“
Кино и апокалиптично зрелище: „Смъртоносно влияние“ с Робърт Дювал, „Армагедон“ с Брус Уилис и „Гренландия: Последно убежище“ с Джерард Бътлър
Кино и апокалиптична сатира: „Доктор Стрейнджлав“ на Стенли Кубрик, „Не поглеждай нагоре“ на Адам Маккей и „Дигър“ на Алехандро Гонсалес Иняриту
Реалистичен ли е сценарият на „Терминатор 3: Бунт на машините“ на Джонатан Мостоу?
Апокалиспсисът като метафора за човешки слабости и травми, но и за липсата на контрол, за неспособността да се адаптираме, за боязън от непредсказуемостта на света: пост-травматично разтройство в „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, загуба на здрав разум като космически ужас във „В бездната на лудостта“ на Джон Карпентър и клинична депресия и края на света отвън, но и отвътре в „Меланхолия“ на Ларс фон Триер
Апокалипсисът през призмата на психоанализата – какво ни казва това наше увлечение по края на света и биха ли могли Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг да направят психоанализа на изкуствения интелект?
Според Сюзан Зонтаг подобен род развлечения, в които има апокалиптични елементи, са не само coping mechanism, но и средство за естетическа наслада, има ли етичен проблем в този феномен?
Някои хора са склонни да почувстват особен тип „уют“, докато консумират „апокалиптично“ развлечение: това катарзис ли е... или е най-обикновен ескейпизъм?
Джордж Ромеро, Макс Брукс и Робърт Къркман: от филми през проза до комикси, защо зомбитата са толкова мейнстрийм?
Може ли причината да обичаме хорър да е свързана с причината да си падаме по апокалиптичния жанр... и ако да, каква е въпросната причина?
Може ли художественият апокалипсис да ни помогне да се справим с реалния?
И най-вече: с оптимизъм или с песимизъм може да завърши подобна дискусия?
+ бонус препоръки: водещият и гостът споделят няколко неща за гледане и четене: от „Cure“ на Кийоши Куросава и „Skinamarink“ на Кайл Едуард Бол до „4 3 2 1“ на Пол Остър и „Часът преди мрака“ на Дъглас Клег...
Гледай епизода тук: https://youtu.be/zxeC1MxnEU8
За подкаста:
Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Докато си тананикаме един от вечните хитове на R.E.M. и се настройваме нетърпеливо за идващия Хелоуин, в студиото на Pop Script ce натрупват поводи за разруха. Водещият Благой Д. Иванов кани на открит разговор за Армагедон събеседник, в чиято компания оцеляването е далеч по-приятно: с доктора по кинознание Мирела Василева разнищваме всякакви апокалиптични проявления от здрачната зона на популярната култура.
Ето и основните акценти:
Що е то апокалипсис... и що е то „зелен“ апокалипсис?
Разлика между апокалипсис и пост-апокалипсис – дали при едното се опитваме да съхраним човека, а при другото се опитваме да изградим човека наново от материалните и духовни руини?
Апокалипсисът в древността – религии, митове и народно творчество: има го в редица големи и малки религии, есхатологията е присъща далеч не само на Авраамическите предания, защо обаче това е така?
Визиите за апокалипсиса културен конструкт ли са... или са биологична интуиция?
Апокалипсисът в изобразителното изкуствто – от ренесансовия Йеронимус Бош през романтизма на Джон Мартин до бароково-готическия и сюрреалистично-експресионистичен art на Зджислав Бекшински
Апокалипсисът и острите литературни сюжети: Ричард Матисън, Харлан Елисън, Кормак МакКарти, Стивън Кинг и Робърт МакКамън
Апокалипсисът и телевизията: „The Day After“, „Black Mirror“, „Girls' Last Tour“, „The Last of Us“ и „Fallout“
Кино и апокалиптично зрелище: „Смъртоносно влияние“ с Робърт Дювал, „Армагедон“ с Брус Уилис и „Гренландия: Последно убежище“ с Джерард Бътлър
Кино и апокалиптична сатира: „Доктор Стрейнджлав“ на Стенли Кубрик, „Не поглеждай нагоре“ на Адам Маккей и „Дигър“ на Алехандро Гонсалес Иняриту
Реалистичен ли е сценарият на „Терминатор 3: Бунт на машините“ на Джонатан Мостоу?
Апокалиспсисът като метафора за човешки слабости и травми, но и за липсата на контрол, за неспособността да се адаптираме, за боязън от непредсказуемостта на света: пост-травматично разтройство в „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, загуба на здрав разум като космически ужас във „В бездната на лудостта“ на Джон Карпентър и клинична депресия и края на света отвън, но и отвътре в „Меланхолия“ на Ларс фон Триер
Апокалипсисът през призмата на психоанализата – какво ни казва това наше увлечение по края на света и биха ли могли Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг да направят психоанализа на изкуствения интелект?
Според Сюзан Зонтаг подобен род развлечения, в които има апокалиптични елементи, са не само coping mechanism, но и средство за естетическа наслада, има ли етичен проблем в този феномен?
Някои хора са склонни да почувстват особен тип „уют“, докато консумират „апокалиптично“ развлечение: това катарзис ли е... или е най-обикновен ескейпизъм?
Джордж Ромеро, Макс Брукс и Робърт Къркман: от филми през проза до комикси, защо зомбитата са толкова мейнстрийм?
Може ли причината да обичаме хорър да е свързана с причината да си падаме по апокалиптичния жанр... и ако да, каква е въпросната причина?
Може ли художественият апокалипсис да ни помогне да се справим с реалния?
И най-вече: с оптимизъм или с песимизъм може да завърши подобна дискусия?
+ бонус препоръки: водещият и гостът споделят няколко неща за гледане и четене: от „Cure“ на Кийоши Куросава и „Skinamarink“ на Кайл Едуард Бол до „4 3 2 1“ на Пол Остър и „Часът преди мрака“ на Дъглас Клег...
Гледай епизода тук: https://youtu.be/zxeC1MxnEU8
За подкаста:
Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.