About
Филипяни 2:6-11
По време на Рождество ние се замисляме за нашия Господ Исус Христос, за това кой е Той и за това, което Той направи за нас. За нас Исус Христос е Господ, Спасител, Цар и много други неща, но това върху което бих желал да се фокусираме днес е неговата роля на първосвещеник и ходатай и по-специално върху това как неговото въплъщение спомага (допринася) за изпълнението на ходатайственото Му (първосвещеническо) служение.
Какво означава да ходатайстваш за някого? Да ходатайстваш за някого, означава да се застъпиш за него. Застъпвайки се за някого, ти се свързваш с него, обвързваш се с него пред този пред когото ходатайстваш. Когато ходатайстваме, ние се поставяме на мястото на този за когото ходатайстваме.
В Изход Мойсей се застъпи за израилтяните, когато те съгрешиха, като направиха златно теле. Бог искаше да ги погуби и да издигне нов народ от самия Мойсей, но Мойсей умоляваше Бог да им прости, казвайки:
32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. (Изход 32:32).
Този библейски пример демонстрира върховния акт на ходатайство – Мойсей беше готов да пожертва собствената си позиция и дори собствения си живот за народа, който обичаше. Това ни напомня за Христовата жертва за спасението на човечеството. Христос дойде на тази земя за да ходатайства за нас и дори да стане жертва за нас. За да го направи, Той се идентифицира с нас, като стана един от нас.
ВЕЧНОСТТА НА ХРИСТОС
Ходатайството на Христос започна с идентифициране с нас, с тези за които Той стана ходатай. Във Филипяни 2:6-8 четем за промените, които станаха с него в резултат на това идентифициране, което ние наричаме въплъщение.
6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:6-8)
Когато говорим за раждането на нашия Спасител, трябва да сме на ясно, че Той не започна живота си с Неговото зачатие или с Неговото раждане. Дори преди да се роди, Той съществуваше, и то съществуваше в най-висшата възможна форма - “беше в Божия образ”. Какво означава да бъдеш в образ на Бог? Означава, че си Бог. Исус Христос е Бог. Той беше Бог преди да се роди, роди се като Бог и ще си остана Бог и след възкресението. Това не означава, че Той е отделен Бог от Бог Отец или от Бог Свети Дух. Не. Отец, Син, и Дух са един Бог - един Бог в три лица.
Така казва и пророчеството за Неговото раждане (Михей 5:2)
2 А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израил, Чийто произход е от начало, от вечността. (Михей 5:2)
Какво означава това, че Произходът на Месия е “от вечността”? Означава, че Той е вечен.
Исус съществуваше преди Йоан Кръстител. Макар, че физически Исус се роди след Йоан Кръстител, като Бог, Той беше преди него. Това беше свидетелството на Йоан за Него (Йоан 1:15).
15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв. (Йоан 1:15)
Исус съществуваше преди Авраам. Макар, че физически се роди стотици години след него, като Бог, Той беше преди Авраам. Това каза самия Исус (Йоан 8:58)
58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. (Йоан 8:58)
Като Бог, Исус съществуваше не само преди Йоан Кръстител, не само преди Авраам, Той съществуваше преди сътворението. В Йоан 17:5, Исус започва своята първосвещеническа молитва с думите:
5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света. (Йоан 17:5)
Исус не само съществуваше “преди създанието на света”. Той беше облечен с Божията слава преди създанието на света.
Исус Христос съществуваше не само преди пророците, преди патриарсите, преди сътворението, Той съществуваше дори преди създаването на духовните същества. В Колосяни 1:15 ап. Павел казва:
15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; (Колосяни 1:15)
“Първороден преди всяко създание” Исус е вечен, Той е Бог. Това е толкова важно, че евангелист Йоан започва своето евангелие с тази истина - говорейки за началото и за вечната същност на Христос (Йоан 1:1).
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (Йоан 1:1)
“Словото” в това изречение не са буквите, не е литературата, не е дори просто духовността. “Словото”, “Логосът” е Исус Христос. Бихме могли да прочетем това изречение като заместим “Словото” с “Исус Христос”. “В началото бе Исус Христос; и Исус Христос беше у Бога; и Исус Христос бе Бог.”
За да подчертае Неговата божественост, Йоан продължава (Йоан 1:2-3)
2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. (Йоан 1:2-3)
Христос е не просто “от началото”, не е просто “вечен”, Той е Творецът, авторът на всичко, което съществува.
ВЪПЛЪЩЕНИЕТО ХРИСТОС
Така че, като Бог, преди да се роди на тази земя, Христос беше вечен. Беше не само вечен, беше славен, беше в едно от лицата на Троицата. Но, Той не остана в това състояние. Отказа се от ролята на господар. Отказа се от славата Си. Отказа се от всичките Си привилегии и избра да стане слуга. На тази земя, Исус се роди в обор, в помещение за отглеждане на животни. Бидейки Бог, Христос стана човек, и не само човек, но човек-слуга.
6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:6-8)
В ст. 6 и в началото на ст.7 виждаме три фрази описващи Христовото състояние, отношение и решение. Състоянието Му беше - “в Божия образ”. Отношението Му беше отношение на смирение - “не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога”, което Той очевидно имаше. Решението му беше да се откаже от всичко, което имаше и което притежаваше, за да послужи на Божията изкупителна цел в името на нашето спасение - “но се отказа от всичко”.
В ст.7-8 четем как Христос изпълни това Негово решение. Исус, Второто лице на Троицата “взе на себе си образ на слуга, стана “подобен на човеците” и “се намери в човешки образ”.
Исус се отказа от Божия образ, в който беше и взе на себе си “човешки образ” Този акт на превръщане на Богът в човек, ние наричаме “въплъщение”. Чрез въплъщението, Исус Христос стана богочовек. Защо Христос направи това? Направи го, за да се идентифицира с нас. Защо? За да ни изкупи от греховете ни, като стане жертва за нас.
Авраам се застъпи за Содом и Гомор в разговор с Бог. Мойсей се застъпи за народа си в молитва. Стотникът се застъпи за слугата си, като помоли Исус да използва божествената си власт и само да заповяда изцелението на слугата му. Йов се застъпи за изцелението на приятелите си. За да нашето ходатайство, обаче, за нашето изкупление, не беше достатъчна просто молитва. Беше нужна жертва. За да извърши тази жертва, Христос стана жертвеното агне и пожертва Себе Си за нас. Ап. Павел описва това със следващите три фрази в ст.8:
смири Себе Си
и стана послушен до смърт,
даже смърт на кръст.
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:8)
За да го направи, Христос се въплъти и се роди на тази земя като Исус от Назарет.
Актът на въплъщението Йоан описва така (Йоан 1:14).
14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. (Йоан 1:14)
Забележете, Исус Христос, Второто лице на Троицата “стана плът”. Исус Христос стана един от нас.
Авторът на Посланието към евреите описва това събитие така:
5 Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим; (Евреи 2:5)
Бъдещият свят “за който говорим” е новото небе и новата земя, Божието царство в което ще обитава правда. Този бъдещ свят Бог благоволи да подчини не на ангелите. А на кой? На нас, на човеците.
6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш? 7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си; 8 Всичко си подчинил под нозете му". (Евреи 2:6-8)
Тук авторът на Посланието към евреите цитира Псалом 8 и посочва, че Бог е дал цялата Си власт над творението си не на ангелите, а на хората. Сега не виждаме това вече да е станало, но виждаме как ще стане и Кой ще го направи (Евреи 2:8-9).
И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено. 9 Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек. (Евреи 2:8-9)
Макар и да беше съвършен и преди това, чрез смъртта си заради нас на кръста, Исус се усъвършенства още повече. Не че стана по-безгрешен, понеже Той и преди това беше безгрешен. Но, това, в което Той се усъвършенства беше да опита всичко, което изпитват хората (страдания, изкушения и дори смърт) и така да има още по-голяма милост (емпатиия) и съпричастност към нас.
10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение. (Евреи 2:10)
Кой е “Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко”? Бог Отец. Кои са “многото синове”, които Той “привежда в слава”? Ние. Кой е “начинателят на нашето спасение”? Исус. Как Бог Отец усъвършенства Исус? Чрез страданията, които допусна Той да претърпи.
...
По време на Рождество ние се замисляме за нашия Господ Исус Христос, за това кой е Той и за това, което Той направи за нас. За нас Исус Христос е Господ, Спасител, Цар и много други неща, но това върху което бих желал да се фокусираме днес е неговата роля на първосвещеник и ходатай и по-специално върху това как неговото въплъщение спомага (допринася) за изпълнението на ходатайственото Му (първосвещеническо) служение.
Какво означава да ходатайстваш за някого? Да ходатайстваш за някого, означава да се застъпиш за него. Застъпвайки се за някого, ти се свързваш с него, обвързваш се с него пред този пред когото ходатайстваш. Когато ходатайстваме, ние се поставяме на мястото на този за когото ходатайстваме.
В Изход Мойсей се застъпи за израилтяните, когато те съгрешиха, като направиха златно теле. Бог искаше да ги погуби и да издигне нов народ от самия Мойсей, но Мойсей умоляваше Бог да им прости, казвайки:
32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. (Изход 32:32).
Този библейски пример демонстрира върховния акт на ходатайство – Мойсей беше готов да пожертва собствената си позиция и дори собствения си живот за народа, който обичаше. Това ни напомня за Христовата жертва за спасението на човечеството. Христос дойде на тази земя за да ходатайства за нас и дори да стане жертва за нас. За да го направи, Той се идентифицира с нас, като стана един от нас.
ВЕЧНОСТТА НА ХРИСТОС
Ходатайството на Христос започна с идентифициране с нас, с тези за които Той стана ходатай. Във Филипяни 2:6-8 четем за промените, които станаха с него в резултат на това идентифициране, което ние наричаме въплъщение.
6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:6-8)
Когато говорим за раждането на нашия Спасител, трябва да сме на ясно, че Той не започна живота си с Неговото зачатие или с Неговото раждане. Дори преди да се роди, Той съществуваше, и то съществуваше в най-висшата възможна форма - “беше в Божия образ”. Какво означава да бъдеш в образ на Бог? Означава, че си Бог. Исус Христос е Бог. Той беше Бог преди да се роди, роди се като Бог и ще си остана Бог и след възкресението. Това не означава, че Той е отделен Бог от Бог Отец или от Бог Свети Дух. Не. Отец, Син, и Дух са един Бог - един Бог в три лица.
Така казва и пророчеството за Неговото раждане (Михей 5:2)
2 А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израил, Чийто произход е от начало, от вечността. (Михей 5:2)
Какво означава това, че Произходът на Месия е “от вечността”? Означава, че Той е вечен.
Исус съществуваше преди Йоан Кръстител. Макар, че физически Исус се роди след Йоан Кръстител, като Бог, Той беше преди него. Това беше свидетелството на Йоан за Него (Йоан 1:15).
15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв. (Йоан 1:15)
Исус съществуваше преди Авраам. Макар, че физически се роди стотици години след него, като Бог, Той беше преди Авраам. Това каза самия Исус (Йоан 8:58)
58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. (Йоан 8:58)
Като Бог, Исус съществуваше не само преди Йоан Кръстител, не само преди Авраам, Той съществуваше преди сътворението. В Йоан 17:5, Исус започва своята първосвещеническа молитва с думите:
5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света. (Йоан 17:5)
Исус не само съществуваше “преди създанието на света”. Той беше облечен с Божията слава преди създанието на света.
Исус Христос съществуваше не само преди пророците, преди патриарсите, преди сътворението, Той съществуваше дори преди създаването на духовните същества. В Колосяни 1:15 ап. Павел казва:
15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; (Колосяни 1:15)
“Първороден преди всяко създание” Исус е вечен, Той е Бог. Това е толкова важно, че евангелист Йоан започва своето евангелие с тази истина - говорейки за началото и за вечната същност на Христос (Йоан 1:1).
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (Йоан 1:1)
“Словото” в това изречение не са буквите, не е литературата, не е дори просто духовността. “Словото”, “Логосът” е Исус Христос. Бихме могли да прочетем това изречение като заместим “Словото” с “Исус Христос”. “В началото бе Исус Христос; и Исус Христос беше у Бога; и Исус Христос бе Бог.”
За да подчертае Неговата божественост, Йоан продължава (Йоан 1:2-3)
2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. (Йоан 1:2-3)
Христос е не просто “от началото”, не е просто “вечен”, Той е Творецът, авторът на всичко, което съществува.
ВЪПЛЪЩЕНИЕТО ХРИСТОС
Така че, като Бог, преди да се роди на тази земя, Христос беше вечен. Беше не само вечен, беше славен, беше в едно от лицата на Троицата. Но, Той не остана в това състояние. Отказа се от ролята на господар. Отказа се от славата Си. Отказа се от всичките Си привилегии и избра да стане слуга. На тази земя, Исус се роди в обор, в помещение за отглеждане на животни. Бидейки Бог, Христос стана човек, и не само човек, но човек-слуга.
6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:6-8)
В ст. 6 и в началото на ст.7 виждаме три фрази описващи Христовото състояние, отношение и решение. Състоянието Му беше - “в Божия образ”. Отношението Му беше отношение на смирение - “не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога”, което Той очевидно имаше. Решението му беше да се откаже от всичко, което имаше и което притежаваше, за да послужи на Божията изкупителна цел в името на нашето спасение - “но се отказа от всичко”.
В ст.7-8 четем как Христос изпълни това Негово решение. Исус, Второто лице на Троицата “взе на себе си образ на слуга, стана “подобен на човеците” и “се намери в човешки образ”.
Исус се отказа от Божия образ, в който беше и взе на себе си “човешки образ” Този акт на превръщане на Богът в човек, ние наричаме “въплъщение”. Чрез въплъщението, Исус Христос стана богочовек. Защо Христос направи това? Направи го, за да се идентифицира с нас. Защо? За да ни изкупи от греховете ни, като стане жертва за нас.
Авраам се застъпи за Содом и Гомор в разговор с Бог. Мойсей се застъпи за народа си в молитва. Стотникът се застъпи за слугата си, като помоли Исус да използва божествената си власт и само да заповяда изцелението на слугата му. Йов се застъпи за изцелението на приятелите си. За да нашето ходатайство, обаче, за нашето изкупление, не беше достатъчна просто молитва. Беше нужна жертва. За да извърши тази жертва, Христос стана жертвеното агне и пожертва Себе Си за нас. Ап. Павел описва това със следващите три фрази в ст.8:
смири Себе Си
и стана послушен до смърт,
даже смърт на кръст.
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:8)
За да го направи, Христос се въплъти и се роди на тази земя като Исус от Назарет.
Актът на въплъщението Йоан описва така (Йоан 1:14).
14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. (Йоан 1:14)
Забележете, Исус Христос, Второто лице на Троицата “стана плът”. Исус Христос стана един от нас.
Авторът на Посланието към евреите описва това събитие така:
5 Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим; (Евреи 2:5)
Бъдещият свят “за който говорим” е новото небе и новата земя, Божието царство в което ще обитава правда. Този бъдещ свят Бог благоволи да подчини не на ангелите. А на кой? На нас, на човеците.
6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш? 7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си; 8 Всичко си подчинил под нозете му". (Евреи 2:6-8)
Тук авторът на Посланието към евреите цитира Псалом 8 и посочва, че Бог е дал цялата Си власт над творението си не на ангелите, а на хората. Сега не виждаме това вече да е станало, но виждаме как ще стане и Кой ще го направи (Евреи 2:8-9).
И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено. 9 Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек. (Евреи 2:8-9)
Макар и да беше съвършен и преди това, чрез смъртта си заради нас на кръста, Исус се усъвършенства още повече. Не че стана по-безгрешен, понеже Той и преди това беше безгрешен. Но, това, в което Той се усъвършенства беше да опита всичко, което изпитват хората (страдания, изкушения и дори смърт) и така да има още по-голяма милост (емпатиия) и съпричастност към нас.
10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение. (Евреи 2:10)
Кой е “Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко”? Бог Отец. Кои са “многото синове”, които Той “привежда в слава”? Ние. Кой е “начинателят на нашето спасение”? Исус. Как Бог Отец усъвършенства Исус? Чрез страданията, които допусна Той да претърпи.
...