About
Конфидираше, че да дойде правда в България. И след това, какво казвах, ще ги съдят много чрез злите вавилонци. И след като Бог му обещава съд чрез злите вавилонци, Авакум завършва книгата като подскача, като елен по полините. Как стигаме от началото на книгата до края, в тези съвсем различни състояния? Как стигаме от състояние на изпълнени със страх и безпокойство, че войните са неизбежни и ние също ще трябва да преминем през смърт, през глад, през кризи, през опасности?
Как да достигнем до състояние на хваление и радост, дори песен, в които виждаме Авакум в края на книгата, от първото състояние? Какво научаваме от пророка, как Бог го предвижва от състоянието му в първа глава, в състоянието му в трета глава? Отговора на тези въпроси намираме в пет забележителни ключови стихове или ключови пасажи в книгата на пророк Авакум.
Авакум 2:4
4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;а праведният ще живее чрез вярата си.
Дали Бог се усмихна и отстъпи пред оплакванията на пророка? Бихме ли могли да кажем: „Благодарим за този пророк, защото е толкова смел, че да спори с Бога“. И той убеди Бога. Каза му: „Да, Авакуме, ти си прав. Не е правилно да използвам срещу вас народът, който е по-грешен и по-нечист от вас, да ви съдя. Ще се въздържа и няма да нанеса това наказание върху народа си, което съм замислял“. Това ли се случи? Не. Защото той спори с Бога, но не Го убеди.
Какво ли Бог му каза на Авакум в резултат на неговите спорове и така наречени роптания срещу Бога? „Това, което ти казах, Авакуме, ще стане. Но Аз ще те поставя в едно бомбоубежище и ще издигна една защитна стена около тебе и тя ще бъде непробиваема, по-здрава от най-дебелата скала, ще те скрия в това скривалище и всичко това, което ще се случи, няма да те докосва по никакъв начин. Ти ще бъдеш запазен. Косъм от главата ти няма да падне“. Така ли му каза Бог?
Няма. Напротив! Нищо не се промени в обстоятелствата или ситуацията около Авакум. Това, което Бог му казва, ще стане, и той спори с Бога, но в ситуацията му нищо не се промени. Тогава какво се промени? Ние знаем, че Бог не се е отказал от налагането на съда, който беше решил да наложи над народа Си. Нито пък даде някакво специално лично обещание на Авакум. Напротив! Вижте какво казва пророкът.
Авакум 3:16
16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха,устните ми трепереха от гласа,гнилост прониква в костите мии на мястото си се разтреперих;защото трябва да чакам скръбния ден,когато възлезе против народаонзи, който ще се опълчи против тях.
Т.е. има физическо преживяване. „Вътрешностите ми се смутиха“. Устните ми трепереха от гласа. Някой път човек се ядосва и започва да трепери. Устните му просто започват да треперят от вълнение, от стрес, от преживяване, от, може би, гняв, от, може би, скръб. Гнилота прониква в костите ми. Т.е. това е толкова навътре, това вълнение, че стига до сърцето ми, направо до костите ми. И на място си се разтреперих. Защото трябва да чакам скръбния ден, когато ще възлезе против людете оня, който ще се опълчи против тях.
Оня, който ще се опълчи против тях в този стих, е вавилонецът. Т.е. той трябва да чака войната и войната идва. И той, само като си мисли за това, което ще стане, е абсолютно разстроен. Не е ли това живописно описание на ефекта от страха и притеснението, стреса, както е модерно да се казва, от ужаса, безпокойството върху човешкото тяло? Това е ясно, картинно описание на реакцията на човешкото тяло при преживяване на шок и ужас. Може би някога сме изпитали такъв тежък ужас.
Но въпросът е как Бог предвижва Авакум от това състояние на трепет и страх, в състояние на ликуване всред кризата, всред тази ужасна ситуация. Така че нека отново да проследим развитието на книгата. Втора глава започва с Авакум, който застава на кулата си, на наблюдателницата си, да види какво ще направи Бог. Може би в този момент Авакум все още се надява, че може би Бог ще промени решението Си по някакъв начин, ще осуети нашествието на тези свирепи вавилонци.
Те няма да поробят людете. Но Бог му казва: „Не! Наложеното видение няма да се размине. Бедствието ще дойде. Неизбежно е. Решено е“. И сега Авакум, искрено и силно се притеснява, и в стих четвърти, говорейки за наближаващия нашественик, той казва: „Ето, душата му се надигна. Това е душата на вавилонците, на враговете на Израел. Не е напълно права. А праведният ще живее чрез вярност“. А праведният ще живее чрез вярност. Не ви ли е познат този стих? Трябва да ви е познат, защото е цитиран три пъти в Новия Завет.
Римляни 1:17
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Благодарение на нашата вяра в Исус, всичкият ни грях, всичката ни вина, целият ни срам са простени, ние сме оправдани. И чрез прошка и оправдание нашите взаимоотношения с Отца са възстановени. А праведният ще живее чрез вярност. Този стих е цитиран също от автора на посланието към евреите.
Евреи 10:38
38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“
Но какво означаваха тези думи за Авакум в неговата ситуация и в неговото време? Означаваха: „Дръж се за Бога и продължавай напред“. Твоето разбиране за Бога и твоят живот с Него не се определят от обстоятелствата. Убеден си, че това, което Бог казва за Себе Си, е вярно. Убеден си, че това, което Бог казва за теб, също е вярно. Тогава придържай се към тези неща. Вие сте Неговия заветен народ, Неговите възлюбени. И ти си Божие дете. Просто Го хвани за ръката и продължавай напред. Стъпка по стъпка. Така ще преминеш през войната и плена и всичко, което има да стане.
Праведният ще живее чрез вярност. Когато се молихме преди проповедта, просто си спомних за моята прабаба. Аз не съм я познал, защото тя е починала точно преди да се родя. Но тя е преживяла Първата световна война, Втората световна война, комунизма. И всичко го е преживяла с молитва и с вяра в Бога. Говорих с един братовчед, той е казал, че може би са били изгонени, избягали от Русия по време на революцията в 17-та година, когато избухват болшевиките. Така че тя е преминала през много, много, много трудности.
И накрая, по време на комунизма, сигурно не може да напише на гроба си „Праведният ще живее чрез вярата си“. Но написали на гроба: „Псалм 71:1“. „На Тебе, Господи, уповавам“. Значи тя целия си живот го изживява с вяра в Бога и преминава през всичко. И ние сме преминали, макар че, благодарим на Бога, това, което сме преминали, е нищо в сравнение с това, което са преминали те през първата половина на миналия век. Но каквото и да дойде, каквито и обстоятелства да са: „Ти ще ме хванеш за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава“.
Псалми 73:23-24
23 Обаче аз винаги съм с Тебе,Ти ме хвана за дясната ми ръка.24 Чрез съвета Си ще ме водиши след това ще ме приемеш в слава.
Праведният ще живее чрез вярата си, какво е на английски „step by step“. Стъпка по стъпка. Това ни води към следващия ключ. Той се намира в книгата Авакум 2:14. И, може би, този стих би могъл да бъде ключовият стих на цялата Библия, защото в него се казва: „Земята ще бъде изпълнена със знанието на славата Господня, както водите покриват морето“.
Това всъщност е стих, който говори за Божието откровение за Себе Си. Всички ще видят славата на Господ Бог, ще се разкрият всички. И това е интересно сравнение за водите, които покриват морето. По времето на Авакум това със сигурност не е изглеждало така. Той е виждал цялата тази неморалност, корупция и идолопоклонство, нечестието, покварата на Израел и още по-лошо — нечестието на вавилонците и тяхната свирепост. А Авакум не е можел да се примири и да каже как може едното да се напасне с другото.
Те са несъвместими. Не може да ги съвмести. Хем Бог има този свят характер, хем търпи тия, които не са за търпене. Но Бог му казва: „Ако гледаш с вярното, ако се научиш да продължаваш да се молиш въпреки всичко, ще видиш, че това, което правя, има своя смисъл.“ И този стих, както и предният, намира своето изпълнение в Исус. Исус е отговорът на всичко. Спомнете си как авторът на Евреите започва своето послание. Той казва, че Бог, Който при разни частични съобщения по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците — но това е било частично, капчици падат, както се пее в нашите песни — в крайните дни говори на нас чрез Сина.
Евреи 1:1-4
1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,3 Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово. Той, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното.
Когато Го постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество, държейки всичко чрез Своето могъщо слово, като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието на високо и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Слава на Бога! Как светът ще бъде изпълнен със знанието на славата Господна, както водите покриват морето, чрез идването на Божия Син?
В Евангелието на Йоан, глава 1, стих 14, евангелистът казва: „И Словото...“ — знаем, че това „Слово“ всъщност е начинът, по който Йоан нарече Исус Христос. И той казва: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме славата Му!“ Слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Слава на Бога!
Йоан 1:14
14 И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
Какво казва Бог на Авакум? „Ти ще се изправиш срещу злото сред народа Ми,...
Как да достигнем до състояние на хваление и радост, дори песен, в които виждаме Авакум в края на книгата, от първото състояние? Какво научаваме от пророка, как Бог го предвижва от състоянието му в първа глава, в състоянието му в трета глава? Отговора на тези въпроси намираме в пет забележителни ключови стихове или ключови пасажи в книгата на пророк Авакум.
Авакум 2:4
4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;а праведният ще живее чрез вярата си.
Дали Бог се усмихна и отстъпи пред оплакванията на пророка? Бихме ли могли да кажем: „Благодарим за този пророк, защото е толкова смел, че да спори с Бога“. И той убеди Бога. Каза му: „Да, Авакуме, ти си прав. Не е правилно да използвам срещу вас народът, който е по-грешен и по-нечист от вас, да ви съдя. Ще се въздържа и няма да нанеса това наказание върху народа си, което съм замислял“. Това ли се случи? Не. Защото той спори с Бога, но не Го убеди.
Какво ли Бог му каза на Авакум в резултат на неговите спорове и така наречени роптания срещу Бога? „Това, което ти казах, Авакуме, ще стане. Но Аз ще те поставя в едно бомбоубежище и ще издигна една защитна стена около тебе и тя ще бъде непробиваема, по-здрава от най-дебелата скала, ще те скрия в това скривалище и всичко това, което ще се случи, няма да те докосва по никакъв начин. Ти ще бъдеш запазен. Косъм от главата ти няма да падне“. Така ли му каза Бог?
Няма. Напротив! Нищо не се промени в обстоятелствата или ситуацията около Авакум. Това, което Бог му казва, ще стане, и той спори с Бога, но в ситуацията му нищо не се промени. Тогава какво се промени? Ние знаем, че Бог не се е отказал от налагането на съда, който беше решил да наложи над народа Си. Нито пък даде някакво специално лично обещание на Авакум. Напротив! Вижте какво казва пророкът.
Авакум 3:16
16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха,устните ми трепереха от гласа,гнилост прониква в костите мии на мястото си се разтреперих;защото трябва да чакам скръбния ден,когато възлезе против народаонзи, който ще се опълчи против тях.
Т.е. има физическо преживяване. „Вътрешностите ми се смутиха“. Устните ми трепереха от гласа. Някой път човек се ядосва и започва да трепери. Устните му просто започват да треперят от вълнение, от стрес, от преживяване, от, може би, гняв, от, може би, скръб. Гнилота прониква в костите ми. Т.е. това е толкова навътре, това вълнение, че стига до сърцето ми, направо до костите ми. И на място си се разтреперих. Защото трябва да чакам скръбния ден, когато ще възлезе против людете оня, който ще се опълчи против тях.
Оня, който ще се опълчи против тях в този стих, е вавилонецът. Т.е. той трябва да чака войната и войната идва. И той, само като си мисли за това, което ще стане, е абсолютно разстроен. Не е ли това живописно описание на ефекта от страха и притеснението, стреса, както е модерно да се казва, от ужаса, безпокойството върху човешкото тяло? Това е ясно, картинно описание на реакцията на човешкото тяло при преживяване на шок и ужас. Може би някога сме изпитали такъв тежък ужас.
Но въпросът е как Бог предвижва Авакум от това състояние на трепет и страх, в състояние на ликуване всред кризата, всред тази ужасна ситуация. Така че нека отново да проследим развитието на книгата. Втора глава започва с Авакум, който застава на кулата си, на наблюдателницата си, да види какво ще направи Бог. Може би в този момент Авакум все още се надява, че може би Бог ще промени решението Си по някакъв начин, ще осуети нашествието на тези свирепи вавилонци.
Те няма да поробят людете. Но Бог му казва: „Не! Наложеното видение няма да се размине. Бедствието ще дойде. Неизбежно е. Решено е“. И сега Авакум, искрено и силно се притеснява, и в стих четвърти, говорейки за наближаващия нашественик, той казва: „Ето, душата му се надигна. Това е душата на вавилонците, на враговете на Израел. Не е напълно права. А праведният ще живее чрез вярност“. А праведният ще живее чрез вярност. Не ви ли е познат този стих? Трябва да ви е познат, защото е цитиран три пъти в Новия Завет.
Римляни 1:17
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Благодарение на нашата вяра в Исус, всичкият ни грях, всичката ни вина, целият ни срам са простени, ние сме оправдани. И чрез прошка и оправдание нашите взаимоотношения с Отца са възстановени. А праведният ще живее чрез вярност. Този стих е цитиран също от автора на посланието към евреите.
Евреи 10:38
38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“
Но какво означаваха тези думи за Авакум в неговата ситуация и в неговото време? Означаваха: „Дръж се за Бога и продължавай напред“. Твоето разбиране за Бога и твоят живот с Него не се определят от обстоятелствата. Убеден си, че това, което Бог казва за Себе Си, е вярно. Убеден си, че това, което Бог казва за теб, също е вярно. Тогава придържай се към тези неща. Вие сте Неговия заветен народ, Неговите възлюбени. И ти си Божие дете. Просто Го хвани за ръката и продължавай напред. Стъпка по стъпка. Така ще преминеш през войната и плена и всичко, което има да стане.
Праведният ще живее чрез вярност. Когато се молихме преди проповедта, просто си спомних за моята прабаба. Аз не съм я познал, защото тя е починала точно преди да се родя. Но тя е преживяла Първата световна война, Втората световна война, комунизма. И всичко го е преживяла с молитва и с вяра в Бога. Говорих с един братовчед, той е казал, че може би са били изгонени, избягали от Русия по време на революцията в 17-та година, когато избухват болшевиките. Така че тя е преминала през много, много, много трудности.
И накрая, по време на комунизма, сигурно не може да напише на гроба си „Праведният ще живее чрез вярата си“. Но написали на гроба: „Псалм 71:1“. „На Тебе, Господи, уповавам“. Значи тя целия си живот го изживява с вяра в Бога и преминава през всичко. И ние сме преминали, макар че, благодарим на Бога, това, което сме преминали, е нищо в сравнение с това, което са преминали те през първата половина на миналия век. Но каквото и да дойде, каквито и обстоятелства да са: „Ти ще ме хванеш за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава“.
Псалми 73:23-24
23 Обаче аз винаги съм с Тебе,Ти ме хвана за дясната ми ръка.24 Чрез съвета Си ще ме водиши след това ще ме приемеш в слава.
Праведният ще живее чрез вярата си, какво е на английски „step by step“. Стъпка по стъпка. Това ни води към следващия ключ. Той се намира в книгата Авакум 2:14. И, може би, този стих би могъл да бъде ключовият стих на цялата Библия, защото в него се казва: „Земята ще бъде изпълнена със знанието на славата Господня, както водите покриват морето“.
Това всъщност е стих, който говори за Божието откровение за Себе Си. Всички ще видят славата на Господ Бог, ще се разкрият всички. И това е интересно сравнение за водите, които покриват морето. По времето на Авакум това със сигурност не е изглеждало така. Той е виждал цялата тази неморалност, корупция и идолопоклонство, нечестието, покварата на Израел и още по-лошо — нечестието на вавилонците и тяхната свирепост. А Авакум не е можел да се примири и да каже как може едното да се напасне с другото.
Те са несъвместими. Не може да ги съвмести. Хем Бог има този свят характер, хем търпи тия, които не са за търпене. Но Бог му казва: „Ако гледаш с вярното, ако се научиш да продължаваш да се молиш въпреки всичко, ще видиш, че това, което правя, има своя смисъл.“ И този стих, както и предният, намира своето изпълнение в Исус. Исус е отговорът на всичко. Спомнете си как авторът на Евреите започва своето послание. Той казва, че Бог, Който при разни частични съобщения по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците — но това е било частично, капчици падат, както се пее в нашите песни — в крайните дни говори на нас чрез Сина.
Евреи 1:1-4
1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,3 Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово. Той, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното.
Когато Го постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество, държейки всичко чрез Своето могъщо слово, като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието на високо и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Слава на Бога! Как светът ще бъде изпълнен със знанието на славата Господна, както водите покриват морето, чрез идването на Божия Син?
В Евангелието на Йоан, глава 1, стих 14, евангелистът казва: „И Словото...“ — знаем, че това „Слово“ всъщност е начинът, по който Йоан нарече Исус Христос. И той казва: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме славата Му!“ Слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Слава на Бога!
Йоан 1:14
14 И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
Какво казва Бог на Авакум? „Ти ще се изправиш срещу злото сред народа Ми,...