About
Тези четири гласа са един от миналото и един от настоящето. И след това един от небето и един от земята. Първите два гласа съобщават, че Царят идва. А вторите два потвърждават, че Той е тук. Първите два гласа ни подготвят, а последните два ни убеждават. Първите два гласа ни призовават да се приготвим, а последните два ни заповядват: „Дай Му сърцето си“. И миналият път говорихме за първите два гласа. Днес ще говорим за вторите два. Но аз ще прочета пасажа и докато чета, опитайте се да чуете кои са тези четири гласа, за които говоря.
Марко 1:1-15
1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;2 както е писано в книгата на пророк Исая:„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,който ще устрои Твоя път;3 глас на един, който вика в пустинята:Пригответе пътя за Господа.Прави направете пътеките за Него.“4 Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.5 И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.7 И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.9 И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.12 И веднага Духът Го закара в пустинята.13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.14 А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.
„Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син, както е писано в книгата на пророк Исаия.“ Това е първият глас, който е гласът от миналото. Гласът на пророците. „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.“ Глас на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“ Това е гласът от миналото, пророчеството.
И тук започва гласът от настоящето. „Йоан дойде“ – това е вече в съвремието. „Който кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички йерусалимляни, кръщаваха се от него в река Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед. И като проповядваше, казваше...“ Ето го тогава втория глас.
Гласът на Йоан: „След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на сандалите Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.“ И след това виждаме гласа от небето. През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слизаше на Него. И дойде глас от небесата. Ето го третия глас: „Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение.“
И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни изкушаван от Сатана и беше със зверовете, а ангелите Му служеха. А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки... Това е четвъртият глас. Гласът на Божия Син: „Времето се изпълни.“ Обаче вече от земята. „Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в благовестието.“ Надявам се да се съгласите с мен, че пасажът има четири гласа.
Един от миналото, един от настоящето, един от небето и един от земята. И, както казах миналия път, разгледахме първите два и днес ще разгледаме вторите два. Досега всичко беше подготовка. Ето защо в стихове 1 до 8 Марк използва бъдеще време. Тази думичка „ще“ – нещо ще се случи. Пророците говорят за пратеника, който ще подготви пътя за Господа. Йоан Кръстител говори за Този, който идва... След мен, още не е дошъл, но идва всеки момент.
Но внезапно в стих 9 езикът преминава към сегашно време. „През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски.“ И отново в стих 14: „Исус дойде в Галилея.“ Особено важно е посланието, което Исус провъзгласява в стих 15: „Времето се изпълни и Божието царство наближи.“ Усещате ли сегашната сила на Божието царство, което вече е тук? Докато гласовете в стихове от 1 до 8 ни подготвят за идването на Царя, гласовете от стих 9 до 15 ни убеждават, че Царят вече е тук.
Марк ни казва от стих 9: „И през тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан.“ На пръв поглед това действие прави всичко, но не е и да не ни убеждава. Защо Исус се подлага на кръщението на Йоан? Има ли нужда от това, което Йоан предлага? Йоан прави кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Исус няма грехове. Такъв Цар, като този, който идва, не отговаря на описанието на Йоан... Не, Исус не се нуждае от прошка на греховете.
Но Той е Този, чрез Когото ще бъде получена тази прошка. В този акт на кръщението Исус се кръсти... Този акт на кръщението всъщност определя мисията и кръщението на Исус в Йордан е всъщност предобраз на кръста. Това, че Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде Себе Си откуп за мнозина. Той, безгрешният, когато се кръщаваше, се идентифицира с грешните хора. Той поема нашето грехопадение. Това е откуп – да даде Себе Си, осигурявайки прошка за всички. И затова Той се кръсти, защото това кръщение беше предобраз на бъдещата жертва за греховете на всички.
Той се идентифицира с всички, като взема върху Себе Си греховете. Той се подчинява на водите на кръщението на Йоан, за да поеме нашата нечистота, за да ни измие и да ни направи чисти от греховете. И тогава това, което е следвало в стих десети, разбираме: „Излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слизаше на Него.“ Това казва Йоан, че Той е, Който кръщава със Святия Дух. И дойде глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“
Бог Отец благоволи от това, което направи Исус, защото Исус доброволно се идентифицира с грешниците, макар и да не беше грешен. И това ще иска Той да направи по-късно. Няколко пасажа от Стария Завет без съмнение формират историческия фон на тази сцена.
Битие 22:2
2 И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
В момента сме в Битие, Авраам беше инструктиран да вземе сина си, единствения си син, когото обича, и да го принесе в жертва на планината. Гласът от небето казва: „Ти си Моят възлюбен Син.“ Авраам обичаше Исаак, но въпреки че го обичаше, той беше готов да го пожертва. И тогава Бог казва: „Ако ти си готов да пожертваш твоя син заради Мен, тогава и Аз съм готов да пожертвам Моя Син заради вас.“ Но Исус трябваше да го разберем, че макар да бъде пренесен в жертва, това не го прави да не е любим Син на Бога. Той е Божият възлюбен Син.
И в Исаия 42:1, Бог говори чрез Исаия следните думи: „Ето, Мой служител, когото подкрепям, Мой избраник, в когото благоволи душата Ми; турих Духа Си на Него, Той ще постави правосъдие за народите.“ Затова Святият Дух дойде върху Исус, в знак, като знамение за Божието благоволение върху Него.
Псалм 2:7-8
7 Аз ще изявя постановлението;Господ Ми каза: Ти си Мой Син;Аз днес Те родих.8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследствои земните краища за Твое притежание.
Забележете, и в Исаия 42:1, и в Псалм 2:7-8 се споменава думата „народите“. Т.е. Исус е Цар и Той е Цар не само на Израил, Той е Цар на целия свят. И да, Той ще пострада, но това не Го прави да бъде по-малко Цар. Напротив, чрез смъртта Си Той изкупва цялото човечество да бъде част от Неговото царство. Слава на Бога за Неговата милост.
И разбира се, тази сцена е богата на значение. Тук виждаме Троицата – Бог Отец, Бог Син, Бог Святи Дух. И ние можем да говорим много за това, но Бог Отец уверява Исус в любовта Си, помазва Го и Го упълномощава за мисията, която Той ще предприеме. И това потвърждава на Исус, че победата Му е сигурна.
Отец е доволен от Исус. Отец е доволен от Твоя Син. И веднага, след като тези думи излязоха от устата на Отец, Марк ни казва в 12 стих: „Веднага Духът“ – това вече е в Него – „Го закара в пустинята“. И човек се пита: „Защо в пустинята?“ Не беше нужно да Го закара там, може би в столицата. Но това Го закарва в пустинята. „И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете и ангелите Му служеха“. Като четем този пасаж, може да се зачудим какво означава това и защо това е тук.
Марко 1:12-13
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
Може би най-доброто обяснение идва от един Божи човек, който се казва Синклер Фъргюсън, който е шотландски теолог и пастор. В неговата книга „Нека да изучаваме Марка“ той пише: „Той, Исус, дойде, за да отмени това, което Адам беше направил с греха и падението си. Но ако искаше да промени това, което беше направил Адам, Той трябваше да влезе в света не такъв, какъвто Адам го намери, защото Адам намери света съвършен така, както Бог го беше направил, а да влезе в света такъв, какъвто Адам го беше напуснал“.
Един грешен свят в пустинята с изкушенията. Така че, когато беше изкушен Исус, не беше в градина като Адам, Той не беше като Адам заобиколен от животните, над които упражняваше господство, Той беше в пустиня, заобиколен от диви зверове. Това е картината на света, в която идва Исус, за да ни освободи. Пустиня – това е, което е направил грехът с този свят. Врагове – диви зверове....
Марко 1:1-15
1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;2 както е писано в книгата на пророк Исая:„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,който ще устрои Твоя път;3 глас на един, който вика в пустинята:Пригответе пътя за Господа.Прави направете пътеките за Него.“4 Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.5 И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.7 И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.9 И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.12 И веднага Духът Го закара в пустинята.13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.14 А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.
„Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син, както е писано в книгата на пророк Исаия.“ Това е първият глас, който е гласът от миналото. Гласът на пророците. „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.“ Глас на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“ Това е гласът от миналото, пророчеството.
И тук започва гласът от настоящето. „Йоан дойде“ – това е вече в съвремието. „Който кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички йерусалимляни, кръщаваха се от него в река Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед. И като проповядваше, казваше...“ Ето го тогава втория глас.
Гласът на Йоан: „След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на сандалите Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.“ И след това виждаме гласа от небето. През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слизаше на Него. И дойде глас от небесата. Ето го третия глас: „Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение.“
И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни изкушаван от Сатана и беше със зверовете, а ангелите Му служеха. А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки... Това е четвъртият глас. Гласът на Божия Син: „Времето се изпълни.“ Обаче вече от земята. „Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в благовестието.“ Надявам се да се съгласите с мен, че пасажът има четири гласа.
Един от миналото, един от настоящето, един от небето и един от земята. И, както казах миналия път, разгледахме първите два и днес ще разгледаме вторите два. Досега всичко беше подготовка. Ето защо в стихове 1 до 8 Марк използва бъдеще време. Тази думичка „ще“ – нещо ще се случи. Пророците говорят за пратеника, който ще подготви пътя за Господа. Йоан Кръстител говори за Този, който идва... След мен, още не е дошъл, но идва всеки момент.
Но внезапно в стих 9 езикът преминава към сегашно време. „През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски.“ И отново в стих 14: „Исус дойде в Галилея.“ Особено важно е посланието, което Исус провъзгласява в стих 15: „Времето се изпълни и Божието царство наближи.“ Усещате ли сегашната сила на Божието царство, което вече е тук? Докато гласовете в стихове от 1 до 8 ни подготвят за идването на Царя, гласовете от стих 9 до 15 ни убеждават, че Царят вече е тук.
Марк ни казва от стих 9: „И през тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан.“ На пръв поглед това действие прави всичко, но не е и да не ни убеждава. Защо Исус се подлага на кръщението на Йоан? Има ли нужда от това, което Йоан предлага? Йоан прави кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Исус няма грехове. Такъв Цар, като този, който идва, не отговаря на описанието на Йоан... Не, Исус не се нуждае от прошка на греховете.
Но Той е Този, чрез Когото ще бъде получена тази прошка. В този акт на кръщението Исус се кръсти... Този акт на кръщението всъщност определя мисията и кръщението на Исус в Йордан е всъщност предобраз на кръста. Това, че Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде Себе Си откуп за мнозина. Той, безгрешният, когато се кръщаваше, се идентифицира с грешните хора. Той поема нашето грехопадение. Това е откуп – да даде Себе Си, осигурявайки прошка за всички. И затова Той се кръсти, защото това кръщение беше предобраз на бъдещата жертва за греховете на всички.
Той се идентифицира с всички, като взема върху Себе Си греховете. Той се подчинява на водите на кръщението на Йоан, за да поеме нашата нечистота, за да ни измие и да ни направи чисти от греховете. И тогава това, което е следвало в стих десети, разбираме: „Излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слизаше на Него.“ Това казва Йоан, че Той е, Който кръщава със Святия Дух. И дойде глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“
Бог Отец благоволи от това, което направи Исус, защото Исус доброволно се идентифицира с грешниците, макар и да не беше грешен. И това ще иска Той да направи по-късно. Няколко пасажа от Стария Завет без съмнение формират историческия фон на тази сцена.
Битие 22:2
2 И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
В момента сме в Битие, Авраам беше инструктиран да вземе сина си, единствения си син, когото обича, и да го принесе в жертва на планината. Гласът от небето казва: „Ти си Моят възлюбен Син.“ Авраам обичаше Исаак, но въпреки че го обичаше, той беше готов да го пожертва. И тогава Бог казва: „Ако ти си готов да пожертваш твоя син заради Мен, тогава и Аз съм готов да пожертвам Моя Син заради вас.“ Но Исус трябваше да го разберем, че макар да бъде пренесен в жертва, това не го прави да не е любим Син на Бога. Той е Божият възлюбен Син.
И в Исаия 42:1, Бог говори чрез Исаия следните думи: „Ето, Мой служител, когото подкрепям, Мой избраник, в когото благоволи душата Ми; турих Духа Си на Него, Той ще постави правосъдие за народите.“ Затова Святият Дух дойде върху Исус, в знак, като знамение за Божието благоволение върху Него.
Псалм 2:7-8
7 Аз ще изявя постановлението;Господ Ми каза: Ти си Мой Син;Аз днес Те родих.8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследствои земните краища за Твое притежание.
Забележете, и в Исаия 42:1, и в Псалм 2:7-8 се споменава думата „народите“. Т.е. Исус е Цар и Той е Цар не само на Израил, Той е Цар на целия свят. И да, Той ще пострада, но това не Го прави да бъде по-малко Цар. Напротив, чрез смъртта Си Той изкупва цялото човечество да бъде част от Неговото царство. Слава на Бога за Неговата милост.
И разбира се, тази сцена е богата на значение. Тук виждаме Троицата – Бог Отец, Бог Син, Бог Святи Дух. И ние можем да говорим много за това, но Бог Отец уверява Исус в любовта Си, помазва Го и Го упълномощава за мисията, която Той ще предприеме. И това потвърждава на Исус, че победата Му е сигурна.
Отец е доволен от Исус. Отец е доволен от Твоя Син. И веднага, след като тези думи излязоха от устата на Отец, Марк ни казва в 12 стих: „Веднага Духът“ – това вече е в Него – „Го закара в пустинята“. И човек се пита: „Защо в пустинята?“ Не беше нужно да Го закара там, може би в столицата. Но това Го закарва в пустинята. „И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете и ангелите Му служеха“. Като четем този пасаж, може да се зачудим какво означава това и защо това е тук.
Марко 1:12-13
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
Може би най-доброто обяснение идва от един Божи човек, който се казва Синклер Фъргюсън, който е шотландски теолог и пастор. В неговата книга „Нека да изучаваме Марка“ той пише: „Той, Исус, дойде, за да отмени това, което Адам беше направил с греха и падението си. Но ако искаше да промени това, което беше направил Адам, Той трябваше да влезе в света не такъв, какъвто Адам го намери, защото Адам намери света съвършен така, както Бог го беше направил, а да влезе в света такъв, какъвто Адам го беше напуснал“.
Един грешен свят в пустинята с изкушенията. Така че, когато беше изкушен Исус, не беше в градина като Адам, Той не беше като Адам заобиколен от животните, над които упражняваше господство, Той беше в пустиня, заобиколен от диви зверове. Това е картината на света, в която идва Исус, за да ни освободи. Пустиня – това е, което е направил грехът с този свят. Врагове – диви зверове....